Пропускане към основното съдържание

Защо полудяват учителите? (История – час(т) 1)




-          Добро утро, ученици! – влизам и усмихнат в класната стая.
 Чета по устните на няколко души, че и те ме поздравяват, но не ги чувам. Вместо това смесен шум с превес на:
-          Контролните, контролните, оценките, кога, кога ,кога ще ги върнете!?!?
При мен пристига Симеон и ухилен до ушите ме пита:
-          Аз колко имам!? – явно очаква някакво специално отношение.
-          Добро утро и на теб, Симеоне! – казвам кротко аз.
-          Добро утро, колко имам!? – пита отново настойчиво той.
-          Седни си. След малко ще разбереш!
Обръщам се отново към тях с призив да запазят тишина и след като се укротиха за кратко заявявам:
-          Оценките ще научите в четвъртък, разбирате, че няма как за един ден да проверя контролните на 4 класа!
Използвам момента на тишина и възмущение и обявявам заглавието на новия раздел:
-          Продължаваме с новия раздел, отворете учебника на страница 67 и запишете заглавието…
Йордан вдига ръка.
-          Кажи, Йордане?
-          Какво стана с контролните господине?! – пита видимо озадачен той, след като явно не е успял да мине последното ниво на играта.
-          Йордане, остави си телефона на шкафа и си отвори ушите. В четвъртък ще ги дам, в четвъртък!!!
-          Ама защо ми викате!? – още по учудено пита Йордан.
-          Защото току що го казах! – видимо раздразнен отговарям.
-          Ааа, не съм ви чул…


 -          Та, отворете си учебника на страница 67 и запишете заглавието на раздела – България от Освобождението до Втората све…
 -          На коя страница! – видимо „заинтересувана” пита Десислава.
 -          67!!! – отговарям.
 -          До Втората световна война. – и завършвам заглавието.
 -           От Освобождението…? – Йордан
 -          Ще го повторя ей сега!
 А той вдига палец одобрително. Повтарям заглавието и започвам урока си, най-сетне.
-          Йоана, записа ли заглавието? – очаквам положителен отговор.
-          Нямам химикал, господине! – отговаря тя, сякаш най-близкия химикал в света плува някъде между Антарктида и Африка.
-          И няма да пишеш?
-          Ами, нямам химикал. Може ли да ми услужите Вие?
-          А, не можеш ли да поискаш от някой твой съученик? – още по-учудено продължавам този така смислен и задълбочен разговор.
-          Ами… аз ги губя и те не ми дават…

Решихме този свръх проблем, записахме заглавието на урока и даже започнахме да работим… вярно бяха минали 25 минути, но така е… Първи час в 7 клас е така.
-          Отваряте на страница 69 и четете…
-          ХахахахахахХАХААХ, 69, ХАХАХАХА!!! – избухват в яростен смях.
Правя се на луд, защото в тая ситуация всеки учител знае, че няма правилен ход. Ако се скараш, - „господине вие какво си помислихте!?”. Затова просто не обръщаш внимание.
-          Отваряте на 69 страница и четете документ втори. Граждански и политически права в Княжество България. Искам да откриете всички политически права! – успявам да издекламирам всичко.
-          Разбрахте ли?
-          Коя страница? А какви права? – колективни въпроси.
Обяснявам още веднъж условието на задачата.
-          Имате 2-3 минути.
-          Еееее!!!
-          Шшшшт!
Разменяме си междуметия.

Обикалям между чиновете и да, естествено. Ива стои сама с тетрадката си и аха да посегне към телефона си…
-          Къде ти е учебника!?
-          Вкъщи! – с изражение, което показва, че тази една фраза решава всички проблеми.
-          И ти не помоли никого да ти услужи?
-          Те не ми дават… -
Митко вдига ръка през това време.
-          Митко, готов ли си?
-          Не! Може ли до тоалетната? – с най-жалния поглед.
-          Отивай… - мърморя през зъби.
-          Готови ли сте?! – след като осъзнавам, че са минали не 2, а 5 минути, докато откривам учебник за Ива и прочее.
Колективен отговор:
-          НЕЕЕ!
Даниел вдига ръка.
-          Слушам, Даниеле. Кои политически права откри в документа? – доволен съм, че някой най-после свърши нещо в тоя час.
-          Може ли да ида до тоалетната след Митко!?
-          Написа ли задачата? – пазаря се аз.
-          Остава ми още малко! – очевидно ме лъже.
-          Не може! – САЩ не преговаря с терористи.
-          Ама Митко го пуснахте, пък и той не я написал! – невинното запитване за ходене до тоалетна се превръща в Нюрнбергския процес.
-          Няма да идеш и това е! Спрете да ми губите времето.
Митко вече е сърдит. И както би казал някой експерт – той е демотивиран.

Изпадам в хитлеров монолог, за дисциплината, за работата в часа и редовните заплахи, че ще се обадя на родители, на класния, на директора, министъра и арменския поп, от които се стряскат само гълъбите на перваза.

В същото време виждам, че Александра на първия чин най-безцеремонно си говори с Николета зад нея и решавам, че е време за предупредителния ми изстрел:
-          Александра, какво е национална общност? – тихичко задавам 1 от 3 въпроса с идеята, че изпитването ще отнеме точно 90 секунди.
-          Ама, ама господине… не говоря само аз. – отново започва Нюрнбергския процес.
-          Не ме интересува. – отхвърлям възражението.
-          Ама, аз съм изпитана – втори опит за възражение.
-          Няма значение.
-          Ама тъкмо ми изтече наказанието! – насълзява се тя.
-          Не ме интересува, Александра. Слушам отговора на въпроса. Ако не знаеш продължавам със следващия. – външно оставам студен като камък, външно.
-          Може ли да повторите.
Повтарям въпроса, следват още два – в гробната тишина на стаята се чува само как отбелязвам двойка на Александра в електронния дневник.

-          Само да сте гъкнали до края на часа! Вадите по един бял лист! Ясен ли съм. – отправям последното си предупреждение и очаквам да успея да си довърша урока.
В този момент звънецът бие. Добре, че отмениха разпределенията, че сега трябваше да преструктурирам. Събирам си нещата, докато всички се изстрелват към лавката.
-          Довиждане и хубав ден! – пожелавам аз, а вътрешно стена – „Господи, това беше само първия час!”
                                                                                                         Я. Генов

Коментари

  1. Прочее - "ЛаФка" е търговска марка. На малък търговски обект му викат "лаВка" (от руски).

    ОтговорИзтриване
  2. Това е директен репортаж, нито грам художествена измислица! Точно така протичат голяма част от часовете, за съжаление!

    ОтговорИзтриване
  3. …..а на родителските срещи се получават понякога подобни небивалици...Не съм за крути и груби мерки..но в спорта постиженията се дължат не на дипломатичност и галене по вратлето...а дисциплина, респект, пазене на авторитета - взаимно...а не както в днешно време вместо да се пази авторитета към учителя..става така, че той пази този на детето и родителя!...

    ОтговорИзтриване
  4. ЕТО това е драги родители , харесва ли ви?

    ОтговорИзтриване
  5. Днес в училище не може да трупаш знания. Просто става пилеене на време, децата шумят, увъртат, чакат да чуят не компетентните слова на учителя си, а звънеца.. Завърших гиммназия 1981г. Не сме имали нито един учебен час като този. Не казвам, че всички ученици са били отличници, но нито един не си е позволявал да шуми , да празнослови или да излиза по време на часа .

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Точно така! Такъв батак никога не е имало, защото имахме респект - към учители, родители. Чудя се защо изобщо ходят на училище. То изообщо нищо не става от тях!!!

      Изтриване
  6. Учениците нямат респект, защото учителят не може с нищо да ги "накаже". До четвърти клас нямаме право да ги оставяме да повтарят и това е по закон, не защото някой директор си е наумил това.
    В къщи естествено това се говори и учениците си го знаят. И когато ги караш да учат те ти обявяват: "Знам, че не можеш да ми пишеш двойка и да повтарям, няма да уча".
    Естествено обръщаш се към родител и споделяш това. Ответната реакция е: "Ами ние в къщи не можем да се оправим". Отново топката е в полето на учителя.
    Той решава да дава повече домашни, може пък от пет задачи да реши три. Да, ама не.... Родителят се обажда възмутен:" Как може така да натоварваме отрочето? То не може така! Изморява се. А те като се приберат в къщи не искат домашни да решават, а да си починат.... " Ако имаш неблагоразумието да настояваш да учат повече, може и честитка от РУО да получиш, защото възмутения родител е подал жалба там. Съответно те се съзират и идват на проверка да проверят кой е този учител, който е имал неблагоразумието да изтормози така бедния родител и нещастният ученик. Започват се едни проверки, писане на протоколи и доклади.... Естествено ученикът "Х" като нищо не е научил до четвърти клас става по-зле от пети нагоре, ама нали нямаме право да ги товарим и да повтарят, ще ги бутаме, пък много важно, че не знаят, така е по наредба... А защо е така!? Кой измисли тази простотия? Безумията са много, книга може да се напише, но винаги учителят е този, който е виновен...
    Учител съм от две години, но сериозно се замислям дали да не отстъпя мястото си на някой знаещ родител, да вземе голямата ми заплата, да работи от сутрин до вечер, да носи работа в къщи всеки ден, а аз с две висши образования да стана продавачка в магазин и да взимам 1200 лв. и като се прибера да не мисля за уроци, контролни, проекти, анализи, да не съм буфер между сбили се ученици, оплаквания от родители и неуважение от деца.... Нищо не е като преди, но това зави си единствено от нас и отношенията ни един към друг! Ние позволяваме това безумие с малодушието си и с гледането в канчето на другия....

    ОтговорИзтриване
  7. А запитвали ли сте се кск се чувдтват в тази ситуация учениците, които все пак искат да учат, интередно им е и имат някакви амбиции. Сега ще ви кажа, те се чувстват в АДА, ужасно се чувстват. Нямат защита от никой, най-малко от учителите, които се правят, че не виждат всичкия този абсурден хаос! Съжалявам да го кажа, но те са смешници не учители! Всичко става с тяхното мълчаливо съгласие. Будители били, мнооого ама много са далеч от тази дума!

    ОтговорИзтриване
  8. Скъпи учители на 21-ви век - Я вземете да влезете в час и малко да осъвремените соц стила на преподаване и изливане на уроците, които между впрочем се мислят от едни от най-големите главоци в МОН и трагедията става пълна. Тия деца не са ние, нито са нашите родители, камо ли баби и дядовци. Тия деца са пренаситени от информация, засипани от визуални стимули и редица други интерактивни въздействащи елементи. Едно сухо и, извинявам се за израза, безумно скучно и тъпо преподаване на урок за Втората световна война по какъв начин ще остане в главите на тоя деца??? Вярно е, че възпитанието в сетете започва в семействата им, но уважението и любовта към ученето се дължат на учителите. С началото на първи клас тези деца започват да прекарват повече време с учителите, отколкото с родителите и тяхната функция е много, много важна в изграждането на съзнанието, мисленето и действията на детето. Сред съвременните учители има много, мнооооогооо малка част, които приемат работата си за призвание. Повечето са пълна сбирщина от неориентирани, току що завършили педагогика студенти, които бъкел си нямат идея как се гледат, камо ли как се учат деца. Другите са интриганти, защото, установих че учебните училища са сбирщина на интриги, игрички и лични интереси. Масово учителите не ги е еня за децата и положението е повече от трагично. Трагикомично е, защото въобще не им минава през акъла, че тия деца са следващото поколение, което трябва да ги издържа когато и ако станат пенсионери сегашните учители. Затова, мили учители, седнете си на задниците и почнете да мислите как да ги учите тия деца, така, че да им остава нещо в главите, а не само да пеете уроци одобрени от МОН, които в 80% от случаите са пълна плява!!!!

    ОтговорИзтриване
  9. Да попитам след като всички учители "реват" колко е трудно, защо напоследък има бум на желаещи да запишат педагогика?! Ей така изведнъж решават, че това е тяхното призвание? Едва ли! Или то да взема да запиша една "пИдагогика", че там големи отпуските. Това, помнете ще доубие образоването! Напълно подкрепям казанто в предния коментар, че много малък процент са истинските учители-будители, другото е плява! Дори истинските учители напускат, защото не издържат да гледат този цирк!

    ОтговорИзтриване
  10. Ето защо аз котко стоя в час, ако имам запитване го задавам тихо на съученик, стискам до междучасието и освен уважение с моите учители имаме и приятелство...благодаря на, всеки учител, че ни търпи пет дни в седмицата и въпреки това ни помага по пътя. Ще ми липсвате след една година когато ще завърша...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Бих наблегнал на знанията си по български език и литература на Ваше място. Запитване? Опитайте с друга дума. На съученик? И този учител за какво е там? А , да ...за красота.
      И седенето Ви кротко, как точно променя ситуацията в клас, в който са достатъчно двама или трима с противоположно мислене , за да настане какафония?
      Няма лошо. Не искате да пречите. Супер? А Вие ходите на училище, за да ...? (риторичен въпрос, не държа на отговор).

      Изтриване
  11. Масово хората не знаят какво правят там , където са... В тази система просто се набиват на очи. Простотия и неадекватност. Повсеместна...Почваш от "не знам защо съм там" обекти в министерството и свършваш с децата, продуктът на тази " съвършенна " машина за идиоти , наречена: "Как да стана възможно най-тъп и дебилен".
    Лесно е да се плюят учениците, лесно е да се плюят родителите, а в момента най-лесно е да сложиш примката на учителя. И какво се случва , топката лети от ръце в ръце, резултат няма и някой обира пешкира. Ихаа, ама наистина ли? Защо така? Ами просто е - защото по-лесно е да плюем. Да мислим решения , да си блъскаме главата на тема как да решим проблема заедно...понеже той е в нас (в теб; в мен ... във всички, които оставяме да бъдем водени за носа, понеже така е по-лесно ) ...не ... Зашо? Я чакай , тук има един, който ще ни е виновен ( без "виновния" да знае защо и за какво или знае , ама приема съдбата си стоически като ...
    Хора...Хайде един път...Само един път погледнете в собствените си панички и тогава говорете и изказвайте "адекватни" мнения... Мнения ми не трябват на мен. Дайте насам решения философи такива примирени и наведени...

    ОтговорИзтриване
  12. Ама веднага ви давам пример за съвременно преподаване на урок по Човек и природа - 90% от децата идея си нямат как изглежда голяма част от флората и фауната, за която учат в учебниците и 99% от същите ученици са със Смарт устройства в час. Елементарно, дори и не по правилата на МОН би било, учителят да накара децата да направят проект за заобикалящата ги среда, използвайки същите тия устройства. Да ги накара да отидат с родителите си на разходка в близкия парк и да снимат - кое дърво е гинко-билоба, как изглеждат листата му, кое дърво ражда жълъдите, кое е иглолистно и широколистни и т.н. Това е удар в десетката, защото хем ще изкара децата навън да се движат, хем обвързва родителите активно да участват в образованието на децата си, хем използват устройствата, за които се реве, че им пречат. После проекта се представя посредством Пауър-принт презентация на мултимедия, която почти всяка класна стая има в днешно време. Толкова ли е сложно или голям мозък трябва да го измисли това? Така се поставят в ръцете на децата истински умения, с които ще се научат да боравят в последствие и скучния урок по Човек и природа придобива съвсем друг смисъл за дете на 9-10 години. Който, гарантирам, ще запомни за цял живот.
    Ама май е по-лесно да се действа по дифолт без никаква мисловна дейност между слепоочието...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Всеки час на двора, за да им показваме фауната и флората. Еха ..'.... живот

      Изтриване
  13. Странното е, че колкото повече теехнологиите улесняват бита на човека, те му отнемат постепенно свойството да мисли и да се развива, което респективно се отразява и на подрастващите - имам чувството, че им е генетично вроден мързела и постигнето на лесните победи. Трудните не са по силите им - като ученето например...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Защо полудяват учителите? (История – час(т) 2)

Наливам си вода в междучасието.
- Здравейте, господине! Колко имам на учебната тетрадка!? – едва не изпускам стъклената бутилка в мивката. - Не знам... ще разбереш в часа. – плюя си в пазвата. След като се спасих от обезводняване се насочвам към класната стая на девети клас с мисълта, че ще си отпочина във времето, в което те правят контролно на смартфоните си. - Оооо, господине! – в хор. - Добър ден и на Вас! Сядайте, сядайте. – отговарям с престорен ентусиазъм. Сядам пред компютъра, въвеждам си темата и прочее. - Има ли отсъстващи? – очевидно не всички са в класната стая. - Не, господине! – отново колективен отговор. - Е, как не!? Поне 5 души ги няма! – възкликвам в недоумение. - Ааа? Ей сега ще дойдат. До магазина са. Не им пишете отсъствия! – отговарят без напрежение. - А по една шестица? Не щете ли? - Ооо да, да господине! – пробужда се от съня си Мирослав. В този момент въпросните 5 човека нахлуват в стаята с покупки достатъчни да изхранят малко село, което е откъснато от свет…

Рай на Земята

Рай на Земята

Има ли работници във рая?
Не! Но рая на земята ний строим.
със сърп и чук пролетариите играят,
за петилетката на вожда наш любим.

Ревюлюции има ли във рая ?
Не! Но земята с революция ще покорим.
А където революцията не успява,
с червена армия болшевизъм ще цъфти.

Атеизъм има ли във рая ?
Не ! Но на земята църкви ний рушим.
Начало на новия култ поставя,
Ленин с пролетарски дух, неукротим.

Символ има ли си рая ?
Не! Нокръста с петолъчка ще сменим.
Бог и цар ще тънат във забрава, заедно с поклонниците им.

Книга има ли си рая?
Не! Но Библията ний горим.
Нашата светиня е Капитала,
на болшевизма фундамент непоклатим.

Собственост има ли във рая?
Не! Но частните стопанства ний морим.
ГУЛАГ на кулаците ще бъде ада и пазител на демократческия ни режим.

Заводи има ли във рая?
Не! Но промишленост ний ще сътворим.
Т-34 ще пази наща пролетария
и нафашиста порива ще съкрушим.


Сгромоляса се Рая на Земята. В края на двайстия век. И стана ясно, че живял е в ада, Новият социалистически човек…